Емоционалният интелект е умението да се разпознават чувствата, да се изразяват и да се овладяват адекватно. Става дума за това как се справяме с душевна болка, разочарование, стрес, обида и неприятности. Освен това понятието включва и способността за дълбока емпатия (съпреживяване) – умението мъдро да водим другите и да следваме другите, без да губим себе си, да уважаваме чуждите граници и да развиваме своите таланти, да приемаме и да даваме любов и подкрепа.
Може съвсем резонно да попитате: защо е толкова важно да развиваме емоционалната интелигентност? Отговор дават многобройните изследвания на учените, които показват, че ниското ниво на емоционален интелект може да доведе до затвърждаване на комплекс от качества, наречен алекситимия. Алекситимията − затруднение в осъзнаването и определянето на собствените емоции − повишава риска от поява на психосоматични заболявания при децата и възрастните. Освен това хората, които не са чувствителни към своите емоции и емоциите на другите, трудно разбират собствените си потребности, желания, съответно те имат проблеми в изграждането на близки отношения – било то дружба, партньорство или семейство.
По този начин умението да се ориентираш в собствените си чувства и да ги управляваш е личностен фактор, укрепващ психичното и соматичното здраве на детето.
Оказва се, че усъвършенстването на логическото мислене и кръгозора на детето още не е залог за неговия успех в живота. Много по-важно е детето да е овладяло способностите на емоционалния интелект, а именно:
умението да контролира своите чувства така, че да не „прелеят“;
способността съзнателно да влияе върху своите емоции;
умението да определя своите чувства и да ги приема такива каквито са (да ги признава);
способността да използва емоциите си за свое благо и за благото на околните;
умението ефективно да общува с другите хора, да намира общи точки на съприкосновение с тях;
способността да разпознава и да признава чувствата на другите, да се представя на мястото на другия човек, да му съчувства.
Изследователите са установили интересна закономерност – емоционалният интелект се повишава с придобиването на жизнен опит, като се увеличава в периода на младостта и зрелостта.
Възможни са два подхода към развитието на емоционалния интелект – може пряко да се работи с него, а може и косвено – чрез изграждане на свързани с него качества. Днес вече е доказано, че върху формирането на емоционалния интелект влияе насърчаването на такива личностни свойства, като емоционалната устойчивост, положителното отношение към себе си, готовността да видиш причината за случващите се събития в теб самия, а не в околните и в случайни фактори, и емпатията (способност към съпреживяване). По такъв начин, развивайки тези качества у детето, можем да повишим неговия емоционален интелект.
Съществуват и специално разработени програми за деца, при които в малка група децата се учат да преживяват различни емоции, да се сблъскват със своите преживявания и преживяванията на другите, заедно да търсят изход и да създават нещо ново и уникално. Такива групи помагат на децата да повишат своя емоционален интелект и да подобрят техните комуникативни навици.
